Дълбоко ранена ... от дълго време скитаща в нощите си ...
Лишавам съня да ме посети , лишавам дори и луната да ме погледне ...
Затворена в мисълта и спомените си ...
Само там намирам своя уют . Само там съм Аз .
Какво ме дели от тях ? Всичко . И нищо . Недостижими пространства .
Но аз съм техен неспирен гост . Аз ги закрилям . И те мен .
И сме си приятели добри . И неделими .
Няма коментари:
Публикуване на коментар