сряда, 29 февруари 2012 г.

Feridun Düzağaç - В пламъци буйни горя (Аlev alev yanıyorum)




В пламъци буйни горя,
ледовете ми от любов се топят...
Защитата ми пада, не мога да се сдържам...
Страхувам се, че погледът ти ме възбужда.

Поне за малко любов да не  бяхме закъснели двамата.
След всяка премината грешка да не  бяхме се изморявали.

В пламъци буйни изгорях наистина.
От пепелта ще се родя ли за тебе истински?
Докато търсех себе си боях се, че мястото ми е при теб.
Вземи ме, и каквото ще правиш - прави!

Ти си красив слънчоглед, който търси светлина.
Аз съм отломка от прах, мъгла и тъга.

В пламъци буйни изгорях наистина.
От пепелта ще се родя ли за тебе истински?
Докато търсех себе си боях се, че мястото ми е при теб.
Вземи ме, и каквото ще правиш - прави!

Няма коментари:

Публикуване на коментар